12-та служба временна трудова повинност

От 1 март 1937 г. към Главната дирекция на Трудова повинност започва да функционира отдел "Временна трудова повинност". Трудовите дружини, които са под ръководството на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, преминават към Министерството на войната. От трудовите дружини се отделят нови трудови организации, които са на бюджетна издръжка към МОСПБ. Те получават наименованието служби "Временна трудова повинност", а номерът им съответства на номера на трудовата дружина, с която са заедно в един гарнизон. Съгласно Наредбата-закон за временната трудова повинност, обнародван в ДВ, Бр. 86 от 19 април 1938 г., с временната трудова повинност се извършва "благоустрояване на населените места; водоснабдяване и изграждане на канализации; отводняване и пресушаване на блатисти места; коригиране на реки и дерета; залесяване и други обществено полезни работи". На временна трудова повинност подлежат всички мъже, български и чужди граждани, които са навършили 20 години, но не са по-възрастни от 45 години. Отработването на временната трудова повинност става лично, задължително по постоянно местожителство и трае 10 дни всяка година. От 1941 г. към службите са формирани отделни трудови групи и отряди, в които работят мобилизирани лица от еврейски произход. Приетият на 24 декември 1940 г. Закон за защита на нацията лишава българските евреи от редица права, в това число и правото да служат във войската. Законът регламентира службата на младежите от еврейски произход да преминава в Трудова повинност, която от 1940 г. е самостоятелен род войска от Действащата армия под името Трудови войски. Министърът на войната издава специална Наредба за отбиване на трудовата служба на лицата от еврейски произход. След присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. се засилва натискът за увеличаване на репресивните мерки срещу евреите в страната. На 29 януари 1942 г. министърът на войната издава нова Наредба за носене на службата на лицата от еврейски произход в еврейските работни групи. В нея се посочва, че службата на евреите в Трудови войски се заменя с трудова служба към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Министерството издава наредба за формирането на еврейски работни групи към службите "Временна трудова повинност" при трудовите дружини. Такива се създават в 1., 2., 3., 5., 6., 7., 9. и 12. трудови дружини. На 9 септември 1944 г. министърът на войната със заповед № 343 отменя Наредбата за носене на службата на лицата от еврейски произход в еврейските работни групи. От 28 февруари 1943 г. към 12. служба "Временна трудова повинност" започва да функционира Еврейски отряд в Свети Врач.

Фондът е регистриран на 1.11.1966 г. Съхраняваните архивни документи на 12. служба "Временна трудова повинност" са с хронологичен обхват 1942-1945 г. Систематизирани са в един инвентарен опис. В тях се откриват сведения за мобилизираните граждански лица и запасни военнослужещи от Скопска, Кумановска, Вранска, Моравска, Сурдулишка, Кочанска, Радомирска, Горноджумайска, Светиврачка и Трънска околии. Те са работили на строителни обекти в Битолска област, Прилеп, Крушово, с. Богомила - Велешко, с. Горни Косел - Охридско, с. Ленище - Прилепско. Работниците от еврейския отряд през 1943 г. работят по изграждането на жп линията Горна Джумая - Изворите - Кулата, в участъка г. Пирин - г. Марикостино.