<?xml version="1.0" ?>
<ead xmlns="urn:isbn:1-931666-22-9" xmlns:xlink="http://www.w3.org/1999/xlink" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:schemaLocation="urn:isbn:1-931666-22-9 http://www.loc.gov/ead/ead.xsd">
  <eadheader countryencoding="iso3166-1" dateencoding="iso8601" scriptencoding="iso15924" repositoryencoding="iso15511" relatedencoding="DC">
    <eadid>bg-002187-148к</eadid>
    <filedesc>
      <titlestmt>
        <titleproper>ЕВРЕЙСКА НАРОДНА ОБЩИНА - БУРГАС (1878 - 1944)</titleproper>
      </titlestmt>
      <publicationstmt>
        <publisher>Държавен архив – Бургас</publisher>
        <address>
          <addressline>7, Prof. Yakim Yakimov street</addressline>
          <addressline>8000</addressline>
          <addressline>Burgas</addressline>
          <addressline>BG</addressline>
          <addressline>+359 56 860224 – reading room</addressline>
          <addressline>+359 56 860458 – head of division        </addressline>
          <addressline>http://www.archives.government.bg/18-Burgas</addressline>
          <addressline>burgas@archives.government.bg</addressline>
          <addressline>Bulgaria</addressline>
        </address>
      </publicationstmt>
    </filedesc>
    <profiledesc>
      <creation>This file was exported automatically from the EHRI database administration tool and represents a work-in-progress.
        <date normal="20210102">2021-01-02T21:00:32.688Z</date>
      </creation>
      <langusage>
        <language langcode="bul">Bulgarian</language>
      </langusage>
      <descrules encodinganalog="3.7.2">EHRI Guidelines for Description v.1.0</descrules>
    </profiledesc>
  </eadheader>
  <archdesc level="fonds">
    <did>
      <unitid>148К</unitid>
      <unittitle encodinganalog="3.1.2">ЕВРЕЙСКА НАРОДНА ОБЩИНА - БУРГАС (1878 - 1944)</unittitle>
      <langmaterial>
        <language langcode="bul" encodinganalog="3.4.3">Bulgarian</language>
      </langmaterial>
      <repository>
        <corpname>Държавен архив – Бургас</corpname>
      </repository>
    </did>
    <scopecontent encodinganalog="3.3.1">
      <p><![CDATA[Наредби и заповеди на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за създаването на Комисарство по еврейските въпроси(1942 - 1943), окръжни от Централната консистория на евреите в България, Еврейската община в Бургас и др. (1940 - 1943), протоколни книги (1933 - 1943), преписка с Българската генерална банка, Централната консистория на евреите в България и др. за дейността на общината и на еврейските дружества, подпомагане на бедни евреи, ликвидирането на еврейските предприятия по Закона за защита на нацията и др. (1930 - 1944). Семейни регистри (1912 - 1941), съобщения от Комисарството за еврейските въпроси до подлежащите на принудително изселване евреи (1943). Книга за подлежащите на задължително обучение на деца в Еврейското училище - Бургас (1926 - 1941), годишни отчети за дейността на Еврейското училище (1942 - 1943). Годишни бюджети (1920 - 1929, 1941 - 1943), приходни и разходни книги (1927 - 1942), партидни книги (1934 - 1943), договор за отдаване под наем на еврейски имоти (1942 - 1944) и др.]]></p>
    </scopecontent>
    <bioghist encodinganalog="3.2.2">
      <p><![CDATA[Еврейската вероизповедна община в Бургас води началото си преди Освобождението. Но оскъдни писмени сведения се намират едва от 1912 г.
Няма специален закон по силата на който еврейските общини в България да се признават за публично - правни тела. Има известни положения в отделните закони и наредби, които не са отнели правото на вероизповедните общини да се устроят и управляват така както те са заварени отпреди Освобождението.
В отделни членове на Органическия устав на Източна Румелия се дава възможност на религиозните общини да запазват правата си отпреди Освобождението, както и движимите и недвижимите си имоти.
В Княжеския указ № 321 от 1880 г. е определено, че приходите и разходите на еврейските общини се управляват от синагогалното настоятелство.
Законът за устройството на Министерството на външните работи и изповеданията, чл. 3 определя, че делата на инославните християни и друговерци се управляват от религиозните общини.
По своите права и привилегии вероизповедните общини на религиозно - етническите общности в България, съчетават белезите на юридически личности и на дружества с идеална цел. Еврейските общини не са административни органи, каквито са градските общини, а са духовни учреждения, които имат самостоятелни управления под върховния надзор на Министерството на външните работи и изповеданията.
В Еврейската община задължително членуват всички жители на града от еврейски произход, които изповядват еврейската религия.
Тя се управлява самостоятелно в църковно отношение, има своя църква - синагога със свой свещеник - равин, който извършва свещенските треби и актове и обрядите за венчаване, кръщаване, смърт и обрязване.
Общината има и свое училище, което издържа. То се управлява самостоятелно под контрола на Министерството на народното просвещение.
През 1908 г. е утвърден Правилник за бракосъчетанията на евреите в България. Споровете за разтрогване на браковете, за упражняването на родителската власт, издръжката на съпругата и децата се разрешават от районните еврейски духовни съдилища.
Висш орган на Еврейската община е общото събрание, което избира общински съвет от трима членове, който редовно провежда заседания за решаване на текущите дела. Дейността на отделните еврейски общини се отчита и контролира от Конференцията на общините. Общ ръководен орган на еврейските общини е Централната Консистория на евреите в България със седалище в София.
Съгласно устава на организацията на българското еврейство в градовете София, Русе и Пловдив са учредени районни духовни съдилища, които обслужват всички еврейски общини по райони и са подчинени на Висшия духовен съд. Бургаската еврейска община се обслужва от районния духовен съд в Пловдив.
Общината, синагогалното настоятелство и училищното настоятелство изготвят свои бюджети, които се представят общо пред Централната консистория и изпълнението им се вписва в обща приходо - разходна книга на общината.
Към общината са създадени комисии, които отговарят за жилищното настаняване, социалните грижи, просветата и културата и др. дейности.
До края на 30 - те години еврейската общност в Бургас води богат разностранен културен живот. В града действат туристически, гимнастически, женско, благотворителни и кооперативни еврейски дружества.
С присъединяването на България към Тристранния пакт и в резултат на водената под германско влияние антисемитска политика от държавата все повече и повече се ограничават правата и свободите на евреите в България. След приемане на Закона за защита на нацията през 1941 г. от месец август 1942 г. влиза в сила Наредба за устройството и управлението на еврейските общини (ДВ бр. 192, 247 от 1942 г.).
Към министерството на вътрешните работи и народното здраве се създава Комисарство за еврейските въпроси, което контролира цялата дейност на консисториите при еврейските общини. Централната консистория обединява само дейността на общините по отношение на църковните и училищните въпроси и тези във връзка със социалните грижи и взаимопомощ. Комисарството за еврейските въпроси назначава делегати при консисториите при еврейските общини, които осигуряват стриктното изпълнение на всички заповеди на Комисарството. За делегат при Консисторията на Еврейската община в Бургас е назначен околийският управител на Бургас. Разтурени са всички еврейски дружества, организации и кооперации. Задължават се всички евреи да носят отличителни знаци - еврейските значки. Забранява им се да посещават кина, театри, хотели, магазини, централните улици и български училища. Ликвидират се еврейските предприятия и фирми, забранява се на евреите да търгуват и всякаква друга самостоятелна дейност. Отчуждават се еврейските къщи и др. недвижими имоти. Блокирани са всички сметки на евреите в банките, а също така и на еврейската община, всички еврейски ценности са предадени също в БНБ. Общината изготвя списъци на всички еврейски семейства за да бъдат принудително изселени през август 1943 г., но все пак в последния момент масовото изселване е отменено. Провеждат се няколко търга за продажбата на еврейските ценности. Сградата на уврейското училище е отнета за охранителната рота и жандармерията в Бургас.
През тези няколко изключително тежки години основна грижа на Еврейската община е да облекчи съществуването на своите енориаши и въпреки всички трудности през 1943 и 1944 г. еврейското училище да продължи дейността си.
През 1943 и 1944 г. е издействано и преназначаването на свещеника и служителите от общината, които са чужди поданици.
Подпомага се усилино емиграцията на евреи за Палестина.
Еврейската община продължава дейността си и след 9 септ. 1944 г. още три - четири години, но документите за този период са описани въ Ф 135.]]></p>
    </bioghist>
    <custodhist encodinganalog="3.2.3">
      <p><![CDATA[Архивните документи са обособени в един инвентарен опис и обхващат периода от1912 до 1945 г.]]></p>
    </custodhist>
    <processinfo encodinganalog="3.7.1" type="Sources">
      <p>
        <bibref><![CDATA[Territorial Archives - Burgas]]></bibref>
      </p>
    </processinfo>
    <controlaccess>
      <corpname source="ehri_cb" authfilenumber="007263">Ministry of Interior of Bulgaria </corpname>
    </controlaccess>
    <controlaccess>
      <genreform source="ehri_terms" authfilenumber="887">Jewish property</genreform>
    </controlaccess>
  </archdesc>
</ead>